Слънчева система

            Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около
             него – планети, планети-джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прах и газ. Всички те са образувани 
             при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 милиарда години.
            Най-масивни след Слънцето са осемте планети. Техните орбити са почти кръгови и лежат приблизително в една 
            равнина – равнината на еклиптиката.
            Четирите планети, най-близки до Слънцето, са Меркурий, Венера, Земята и Марс. Те са по-малки от другите и носят 
            названието планети от земен тип. Съставени са главно от скали и метали.
            Следващите четири планети са външни спрямо орбитата на Земята. Това са планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. 
            Наричат се газови гиганти. Те са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий.
            Слънчевата система включва и две области с концентрация на по-малки обекти. Астероидният пояс, разположен между 
            орбитите на Марс и Юпитер, е сходен по състав на планетите от земен тип. Намиращите се извън орбитата на Нептун 
            транснептунови обекти са съставени главно от замръзнали вещества – вода, амоняк и метан. В тези области има пет обекта, 
            които са достатъчно масивни, за да бъдат заоблени от собствената си гравитация, поради което са класифицирани като 
            планети джуджета: Церера, Плутон, Хаумея, Макемаке и Ерида. Шест планети и три планети джуджета имат естествени спътници, 
            а външните планети имат и пръстени от прах и други частици.
            Разстоянията в Слънчевата система обикновено се измерват с помощта на средното разстояние между Земята и Слънцето, 
            наричано астрономическа единица (AU, съкр. от astronomical unit). Най-близко до Слънцето е планетата Меркурий – средно 
            0,387 AU, а най-отдалечена планета е Нептун – средно 30,068 AU. Слънчевият вятър — поток от плазма, идващ от Слънцето – 
            образува своеобразен балон в междузвездната среда, наричан хелиосфера и достигащ далеч отвъд последните небесни тела на 
            Слънчевата система. Хипотетичният облак на Оорт, откъдето се предполага, че идват кометите с дълъг орбитален период, би 
            трябвало да е разположен на разстояние от Слънцето, около хиляда пъти по-голямо от хелиосферата.