Плутон

Начало Планети джуджета Церера Макемаке Хаумея Ерида

Плутон е втората по големина планета джудже, обикаляща около Слънцето за приблизително 248 години, така че от 
            откриването си тя не е изминала дори половината от пътя по орбитата си. Плутон е замръзнал безжизнен свят в 
            покрайнините на Слънчевата система. До 24 август 2006 г. Плутон е класифициран като деветата планета от Слънчевата 
            система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради 
            която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, винаги е имало спорове дали Плутон трябва да се разглежда 
            като планета. Небесното тяло носи името на римския бог на подземното царство. Символът на планетата е комбинация от 
            първите букви (на латиница) от името на американския астроном Пърсивал Ловел. В средата на XX век е установено, 
            че блясъкът на Плутон се променя с период 6,4 дни. Първоначално се смята, че това е период на околоосно въртене на 
            планетата. През 1978 г. американският астроном Кристи обръща внимание, че фотографският образ на планетата е 
            удължен и голямата ос на образа се върти със същия период. След време се изяснява, че това удължаване на образа 
            се дължи на спътник, разположен много близо до планетата. Спътникът е наречен Харон (по името на лодкаря от 
            гръцката митология, превозващ душите на умрелите през реката Стикс в царството на мъртвите). Той се намира на 
            разстояние около 20 000 км от планетата и има диаметър около 1200 км, т.е. сравнително близък до този на Плутон. 
            Следователно Плутон и Харон всъщност са двойна планета и обикалят около общ гравитационен център.